Исторически музей гр. Бяла

Експозицията отразява събития, свързани с освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г. Сградата, в която се помещава, е издигната в началото на ХІХ век. По време на Освободителната война от 20 юли до 13 август 1877 г. в нея се е помещавала главната императорска квартира. Тук са живели руският император Александър ІІ, военният министър Дмитрий Милютин, лекарят Сергей Боткин, граф Николай Игнатиев, историкът граф Владимир Сологуб, художникът Павел Ковалевски, великият княз Александър Александрович и други военни и граждански дейци. В тази къща са проведени два военни съвета, чиито решения имат решаващо значение за цялостния ход на войната. На един от съветите присъства генерал Гурко, заедно с него е бъдещият български княз Батенберг.

След освобождението на България сградата е ремонтирана и в периода 1903-1907 г. по идея на Стоян Заимов е превърната в музей.

В обширния парк на къщата-музей се влиза през тежка стоманена врата, украсена с бойни брадвички, саби, щикове и дула на оръдия. В двора могат да се видят оригинални оръдия, а в изградения павилион имат 5 десетцевни картечници система "Нобел". Под навес са изложени: снаряди, зарядни ракли, заградни мини "Херц", част от понтонния мост, по който руските войски са преминали р. Дунав при Свищов. Моделите на катерите "Мина" и "Цесаревич", оригиналните шестови и буксирни мини, пушки, саби, пистолети, кавалерийски пики, седла, раници и униформи са изключително ценни.

Паркът на музея е създаден преди 116 години и е на площ от 8,5 декара. Той е проектиран от военния инженер капитан Силяновски от Пети пехотен полк. Капитан Силяновски е родом от гр. Кратово, Македония и има двама братя, също офицери в българската армия. Той завършва Николаевската генералщабна академия в Петербург. Достига до чин генерал от българската армия и участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Дървесните видове в парка са подбрани от ботаника на княз Фердинанд. Същите вековни дървета има и пред двореца в София. От три години музеят извършва успешно възстановяване на първоначалната дървесна растителност, от която вече има почти 20 млади дръвчета.